ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ИНТЕРВЮ С КОМПОЗИТОРА КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Огнян Стамболиев

web

На 16 ноември 1976 година Русенската опера (тогава във възход) представи за първи път „Еленово царство” на Константин Илиев по едноименната пиеса-легенда на Георги Райчев. По това време бях драматург на операта и имах щастието да общувам с големия наш композитор и диригент. Имахме дори общ проект с него - да напиша либрето за опера по романа на Карел Чапек „Майка”, а той да композира музиката, но безвременната му смърт през 1988 г. осуети осъществяването му.

За програмата към постановката взех това интервю, което трябваше да излезе в печата, но остана непубликувано. В него авторът изрази надеждата си, че: „Еленово царство” ще бъде още едно стъпало в развитието на българското музикално-сценично изкуство”. И това наистина се случи. Тази прекрасна опера, реализирана музикално и сценично на едно изключително високо ниво (с режисьор - авторът!) се посрещна като истинско събитие и може определено да се каже, че достигна европейските стандарти в жанра музикална драма. (По същия сюжет направи опит да напише голяма опера - „Алгара” и театралният режисьор Бойко Богданов, но за съжаление, въпреки многото вложени средства и рекламен шум, се роди едно недоносено произведение, което след концертното изпълнение не достигна до сцената!).

Спомням си, че целият, първокласен тогава, състав на Русенската опера - солисти, хор и оркестър, даде максимума от възможностите си, за да защити тази твърде трудна и сложна в интерпретационно отношение музикално-сценична творба на Константин Илиев. Тя беше неговата втора и за съжаление, последна опера, след „Боянският майстор” (либрето Михаил Хаджимишев), която бе представена от Софийската опера на 3 октомври 1962. В тези две опери той широко използва инструменталните форми, с които постигна търсената от него звукова атмосфера. Константин Илиев беше забележителен майстор на формата. Сгъстената звучност, широката темброва скала и оригиналността на ритмиката издигнаха тези две български опери до големите образци на съвременната европейска музикална драма.

Ще припомня, че през 1949 г. младият, едва 25-годишен, Константин Илиев е сред основателите на Русенската опера и неин първи главен диригент.

- Уважаеми професор Илиев, какво мислите за бъдещето на оперния театър? Не е ли вече остарял, както твърдят мнозина днес?

- Изтъкнатият френски музикант Пиер Булез в една своя статия, публикувана преди няколко години във френския печат, постави твърде остро въпроса за бъдещето на жанра. Така той предизвика към една твърде интересна и важна дискусия всички големи музиканти на нашето време. Може би Пиер Булез беше твърде категоричен и краен, но мисля, че все пак, той безспорно имаше право в едно: днес операта, след такива могъщи автори като Верди и Вагнер, Мусоргски, Пучини, Албан Берг, изживява сериозна криза. Без да вземам страна в този доста горещо разразил се спор, мисля, че ние, българските композитори, сме все още в дълг към своята национална оперна култура. Ако те решат собствените си проблеми, биха влезли и в международната дискусия.

- Как се насочихте към пиесата на Георги Райчев?

- Преди няколко години ръководството на Старозагорския оперен театър ми предложи да напиша опера по тази пиеса-легенда на много интересния и малко противоречив писател и драматург Георги Райчев. Либретото, работа на сина на писателя, литератора Михаил Райчев, и режисьора Николай Ружин, в основни линии е запазило духа на литературния първоизточник. Най-хубавото тук е, че е напълно съхранен прекрасният образен и поетичен език на оригинала.

- Какви основни проблеми поставя тази втора по ред Ваша опера, след „Боянският майстор”?

- Както знаете, действието в „Еленово царство” не е исторически точно определено. То се развива „някога” и „някъде”, за да остане на преден план бащинската и държавническата жертва, която цар Гедон принася, за да спаси своя прокълнат народ, както и личната саможертва на поетичната Алгара, която, спасявайки брат си, Алкмен, изкупува трагичната вина на своя род.

Всички главни действащи лица в „Еленово царство” живеят и действат под знака на една съдбовна обреченост. Оттук преминава и основната водеща линия в музикалната драматургия на творбата, която поставя главните герои в една звукова атмосфера, характеризираща се от лайттемата на Старата жена (Съдбата), докато всички останали персонажи имат своя собствена музикална характеристика.

- Какъв според Вас е характерът на музиката, на певческите партии и ролята на оркестъра тук?

- Използвал съм всички познати до днес оперни форми: речитатив, ария, дует, ансамбъл, масова хорова сцена. Моята амбиция бе да ги подчиня изцяло на вярното сценично действие, на общия поток на драматургията.

- А солистичните партии?

- Солистичните партии реших в един обширен диапазон от шепота и говора до белкантото и човешкия вик. По този начин съм се стремил да изразя най-точно психическото състояние на всеки отделен герой във всеки момент. Стремих се към една по-богата и гъвкава музикална изразност. И дано да съм успял!

- Оркестърът акомпанира или участва в действието?

- Определено не акомпанира. Той по-скоро коментира сценичното действие тук и на моменти сам е действащо лице. Това бяха намеренията ми, а доколко те са постигнати, ще реши преди всичко публиката, която е най-важният съдник. Иска ми се да вярвам, че след забележителните опери на Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Любомир Пипков и Парашкев Хаджиев - моята опера „Еленово царство” ще бъде още едно стъпало в развитието на българското музикално-сценично изкуство.

- Намирате ли връзка между „Еленово царство” и други Ваши произведения?

- Работата ми върху тази опера беше прекъсвана на два пъти, за да напиша други две големи произведения: ораторията „Поема за живите, посветена на мъртвите” и Концерта за цигулка и оркестър. Несъмнено, между тези две композиции и операта „Еленово царство” има органична връзка. Това ще откриете, както в решението на оркестровите партии, така и в интонационната сфера. Особено близки са във формалната си организираност, т.е. използването на т.нар. „отворена форма”, която би могла да се сравни с модерната днес форма в световната литература - „поток на съзнанието”. Струва ми се, че този музикален език съответства най-много на художествената и жизнената правда, към които се стремим днес.

- И накрая: Вашите впечатления от работата на състава над „Еленово царство”.

- Чувствам се особено щастлив, че поради стеклите се обстоятелства, вместо в Стара Загора моята опера ще бъде представена в Русе. С този първокласен български музикален театър съм свързан още от момента на създаването му - 1949 година, когато поставих музикално Вердиевата „Травиата”.

Голяма част от солистите, хористите и оркестрантите в Русе са не само мои уважавани колеги, но и близки, сърдечни приятели, с които делихме трудните и радостни дни на началото. Много съм доволен от всички изпълнители и особено от сопраното Кунка Кузманова, която подготви с много амбиция и любов трудната роля на Алгара. Благодаря й!

XI.1976, Русе

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2009, № 2 (111)