Саша Попов
| Саша Попов | |
| български диригент и цигулар | |
 Портрет на С. Попов от 1930-те години. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | цигулка |
| Семейство | |
| Деца | Валери Попова |
| Саша Попов в Общомедия | |
Саша Димитров Попов е български цигулар и диригент, наричан „баща на българския симфонизъм“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 юли 1899 г. в семейството на музиканти в град Русе, Княжество България. Майка му Стефана Славова е пианистка, а баща му Димитър Попов – цигулар. Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст с пръв учител баща му. По-късно семейството се преселва в София, където Саша Попов учи при Петко Наумов.[1][2]
През 1908 г. заминава със стипендия за Виена, където доразвива свиренето си на цигулка. В столицата на Австро-Унгарската империя Попов учи при професор Карл Пирл и цигулковия педагог Отокар Шевчик.[1] Едва 11-годишен изнася с огромен успех концерт в Загреб. Приет е за студент във Виенската консерватория през 1913 г., макар че няма необходимата възраст. След завършването ѝ се отдава на концертна дейност. Завръща се в България в 1918 г. за отбиване на военната си служба. През следващите години изнася стотици концерти във всички големи европейски музикални центрове и е признат за един от петимата първи цигулари в света (заедно с Яша Хайфец, Миша Елман, Ваша Пшихода и Фриц Крайслер).[2][1]
.jpg)
В България Александър Попов на 21-годишна възраст е преподавател в Музикалната академия и концертмайстор на Софийската опера. Създава два камерни състава: струнен квартет и клавирно трио БПБ.[1][2] През 1928 г. основава „Академичния симфоничен оркестър“ – първия симфоничен оркестър в България. На 29 години Александър Попов се отказва от изпълнителската кариера на цигулар, за да се посвети на диригентството.[2]
През 1936 г., на основата на „Академичния симфоничен оркестър“, създава „Царски симфоничен оркестър“, предшественик на днешната „Софийска филхармония“. С този оркестър осъществява множество концерти в България и чужбина. През 1945 г. основава нов симфоничен оркестър във Варна. Продължава да ръководи „Царския симфоничен оркестър“, през 1949 г. преименуван на „Софийска държавна филхармония“, до 11 февруари 1956 г., когато е пенсиониран.
След освобождаването от поста му Попов основава оркестъра „Колегиум за камерна музика“. По-късно заминава в чужбина, където последователно работи в Израел, Египет и САЩ.
През живота си Саша Попов се жени пет пъти. Той е баща на оперната певица Валери Попова и дядо на Александрина Пендачанска.
Саша Попов умира в Лос Анджелис на 12 август 1976 г. През 1999 г. прахът му е донесен в България и положен в Централните софийски гробища.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Саша Попов е наречена улица в София (Карта).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
