Веселин Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Веселин Стоянов
български композитор, пианист, музикален педагог и общественик
Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“
1939 г.
Роден
Веселин Анастасов Стоянов
Починал
29 юни 1969 г. (67 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Стилсимфония
Инструментипиано
Семейство
БащаАнастас Стоянов
Братя/сестриАндрей Стоянов
ДецаКрасимира Стоянова
арх.Антоанета Стоянова

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.[1][2] Почетен гражданин на Велики Преслав.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 20 април 1902 година в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 година – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 година Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 година започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 година се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 година е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Стоянов е герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.

Паметна плоча на Веселин Стоянов на фасадата на дома му.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Оркестрова музика
Концерти
  • Три концерта за пиано и оркестър
  • Концерт за цигулка и оркестър
  • Концерт за виолончело и оркестър
  • Концертино за цигулка
Опери
Балети
Кантати
Произведения за пиано

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Стършенов, Богомил. Веселин Стоянов. С., 1962.
  • Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
  • Любомир Сагаев. „Книга за операта“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]