На 1 юни рожден ден трябваше да отбележи Георги Байданов.
„Дали защото съм роден на първо число на месеца 01.06.1930г. и то в година, която завършва на нула обичам тези две числа, т.е. доколкото зависи от мен съм гледал да
бъдат календарно спазени.“
На 15 юли 2017 година обаче се простихме с учителя, педагога, общественика и човека Байданов. Той тръгна по другия път скромно, така както и живя.
На 40-ия ден, след Панихидата се роди и идеята Георги Байданов да бъде отбелязан подобаващо. Но не с гръмки слова или събития, а по начин, по който името му да напомня за отдадения на учениците му живот.
Гинка Михайлова, която е негов дългогодишен приятел, даде много идеи, а една от тях прегърна последният випуск ученици на Байданов в СОУ „Христо Ботев“.
Макар завършили в далечната 1989 година, те никога не са забравили за своя класен ръководител. Назад във времето на другарски срещи за него винаги имаше място.
Той идваше с познатите на всички нас очила, костюм и пуловер. Радваше ни се, разпитваше ни за живота и семействата ни, за образованието и професионалната ни реализация. Назоваваше ни по имена и номер в класа. Помнеше с уникална точност кой къде и до кого е седял в кабинета по химия, класната ни стая, припомняше ни с усмивка и ирония за случки с нас, с колегите му през годините. И разбира се-винаги имаше притчи, цитати, които произнасяше с лекота на чужди езици. Не е бил любимец на всички, напротив, но всички от последния Випуск ученици на Георги Байданов, изпитваха уважение и известно страхопочитание към гения му.
DarikNews.bg
И за да не остане забравен нашият учител и класен ръководител, ние от 8Г клас на СОУ „Христо Ботев“ в Стара Загора, поставихме пейка в двора на неговото училище. Днес там е СУ „Максим Горки“, но животът на Георги Байданов бе отдаден на тази сграда и на хората, които през годините той учеше на химия и живот.
Сигурна съм, че някъде Там той гледа и се усмихва иронично на нашия жест-пейка в негова чест?! Защото това беше най-енергичният и пълен с живот до последния си дъх човек.
И все пак, скромна табелка, поставена на мястото за отдих в училищния двор нека напомня, че е в чест на любимия ни учител.
