Половин век великият маестро ръководеше Ленинградската филхармония - най-стария руски оркестър. Превърна го в състав от световна величина. Обиколи с него най-престижните сцени. „Мравински умееше да наелектризира публиката още преди да вдигне палката”, припомня Валентин Фалин. „Предусетът за чудо и славата му го изпреварваха. Това бе спечелена, изстрадана слава. Лишена от обичайната лъскава обвивка. Тя не се бои от съперничество с други майстори. От допир с несбъднати очаквания. Някои оспорват концепциите на Мравински за творбите на Бетовен и Чайковски, на Брамс и Шостакович. Оценяваха обаче превръщането на личния прочит в самостоятелно творение, което обогатява с неочаквани открития. Наблюдавал съм майстора след поредния триумф как избърсва от челото си „пръските на аплаузите”. Как се потапя в самоанализ. Мравински знаеше повече от всеки друг, че решението никога не е съвършено и единствено. Винаги има място за още една стъпка напред. И тази стъпка ще е само негова. В това Мравински откриваше смисъла на диригентския занаят”, обобщава Валентин Фалин.
Вкусът на същинския занаят Евгений Мравински усеща през 1931 година. Тогава е на 28 и дирижира първия си самостоятелен спектакъл - „Спящата красавица”, в Ленинградския театър за опера и балет. Така започва кариерата на знаменития руски диригент. „Спящата красавица” го пленява, още когато е на шест години, а опусите на Чайковски се превръщат в крайъгълен камък в артистичния му път. На 18 години Евгений Мравински е щатен пианист в хореографското училище в родния Санкт Петербург (преименуван по-късно в Ленинград). Същевременно учи в консерваторията в класовете по дирижиране на Николай Малко и Александър Гаук. „Твърде много дължа на проф. Гаук”, признава Мравински. „Той имаше индивидуален подход към всеки студент. Изискваше преди всичко ясен рисунък на ръцете, пределна точност на жестовете. Без това диригентът, дори да е свръхнадарен, не би успял да осъществи своя замисъл чрез оркестъра.” След време критиците определят изявите на Евгений
Мравински на пулта така: „Строгост, пестеливост на жестовете. Точност и умереност при изпълнение, под което се крие живото дихание и патос.”
И още: „На пулта Мравински е удивително величествен. Няма и следа от излишно напрежение. Движенията на ръцете напомнят работата на скулптор, който отстранява излишното. Извайва съвършен модел, оформял се дълго в съзнанието му.”
В началото на 30-те години са първите концерти на маестрото с
Ленинградската филхармония, а през 1938 г. поема ръководството на състава. Точни се оказват прогнозите на ред авторитети, че макар кариерата на Мравински да започва от театъра, и то с балетни постановки, симфоничната музика е неговата съдба. Впрочем премиерното изпълнение на една симфонична партитура се оказва съдбовно. 21 октомври 1937 г. – невиждан триумф за ленинградските филхармоници и диригента Евгений Мравински на първото представяне на Пета симфония от Шостакович. Оттук нататък за Мравински ще говорят като за съавтор на симфоничните опуси на Шостакович. С Ленинградската филхармония Евгений Мравински разлиства за първи път пред публика партитурите на симфонии № 6, 7, 8, 9, 10, на ораторията „Песен за горите”, на първия цигулков и виолончелов концерт. „Това е една от най-важните срещи в живота ми!”, категоричен е Мравински. А премиерата на Пета симфония има решаващо значение за победата на диригента на всесъюзния конкурс през 1938 година. Евгений Мравински оставя след себе си талантливите си колеги Мелик-Пашаев и Рахлин. Предлагат му поста главен диригент на Ленинградската филхармония. Тогава Мравински е на 35 години и е почти най-младият в състава, основан през 1882 година. Състав с традиции и първокласни музиканти, свирили под диригентството на прочути майстори. „Когато през 1938 г. поех оркестъра, въведох строги правила и дисциплина в работата”, уточнява диригентът. „Не всички ги приеха възторжено. Нужно ни бе време да се опознаем. Да се обикнем и да си вярваме. Без това пътят напред е немислим. Методът ми на работа е пределно ясен: съсредоточеност, самоконтрол, постоянство в репетициите. Така израства всеки състав. Не съм господар на музикантите, а посредник между автора и публиката. Не изисквам кой знае какво – само точно вникване в идеите на композитора и моята концепция за тях.”
Кратко и ясно! Тъкмо в стила на Мравински. Човекът с огромен ръст и аскетично лице, който всява страхопочитание на пулта, израства в семейство, в което ценят качества като воля, работохолизъм, преданост към занаята. „Те са в основата на моя живот”, твърди Мравински. „В ранните години изучавах биология, зоология, ботаника. Страстта към естествените науки винаги е съперничала с тази към музиката.”
Качествата изброени от Мравински се открояват с пълна сила по време на репетиции. „Подготовката за концерт бе нещо неописуемо”, спомня си Марис Янсонс (асистент на маестрото от 1973 г.). „Мравински винаги репетираше. Дори произведения, които е дирижирал стотици пъти и знаеше превъзходно наизуст. Повтаряше всяка дреболия, за да измъкне нещо ново. Да се докосне до по-дълбок пласт. Да опита друг ракурс.
Мравински сякаш хипнотизираше оркестъра. Толкова мощна енергия се излъчваше от огромната му фигура. Някои музиканти се плашеха от гнева му. Не прощаваше разсеяност и немарливост. Повечето обаче го обожаваха. Съзнаваха колосалните усилия и пълната отдаденост в името на великите идеи”, разказва Марис Янсонс.
На 22 май се навършват 110 години от рождението на Евгений Мравински. Обикаля света през петте десетилетия, в които е начело на Ленинградската филхармония. През 1956 г. във Виена са събрани на куп всички светила на диригентския пулт. Поводът: 200-годишнината на Моцарт.
По този повод Neues Osterreich пише: „Оркестърът на Ленинградската филхармония е от най-висока класа и без колебание му отредиха палмата на първенството. Великолепен, съвършен състав! А Евгений Мравински е майстор от световна величина.”
В следващите години ги канят в залата на Музикферайн. През 1972 г. филхармонията и Мравински осъществяват триумфално турне: 30 концерта в Германия, Австрия, Италия. В Мюнхен определят изпълнението на Четвърта симфония от Бетовен и Четвърта на Брамс като „поучително за немците в много аспекти”. А от страниците на Die Welt уточняват: „Дори в мигове на страстно вдъхновение Евгений Мравински не си позволява нито един неконтролиран жест. Очевидно всичко се изпипва на репетициите. Това без съмнение е титаничен труд. И в резултат на концерт прехвърчат огнени искри. Усеща се дихание, което приковава и разтърсва дълбоко”, отбелязват в Die Welt.
Последният концерт на Евгений Мравински с Ленинградската филхармония е през 1987 (година преди смъртта му).
„Дирижирането е една от най-консервативните професии”, припомня великият маестро. „Този труд е мимолетен и истински може да се усети само при живото изпълнение. Записът често заблуждава. Само на концерт партитурата оживява в цялата си пълнота. Тъкмо в това е смисълът от писането на ноти…”
В неделната вечер ще звучат записи на Евгений Мравински и Ленинградската филхармония: Хайдн – симфония № 101 „Часовникът”, Вагнер - Увертюра към операта „Нюрнбергските майстори-певци”, Шостакович – симфония № 5 и Чайковски - Серенада за струнен оркестър.
неделя, 12 май, от 19.30 часа
По публикацията работи: Ивета Грънчарова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
