Димитър Симеонов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Симеонов .
| Димитър Симеонов | |
| български музикант, диригент и преподавател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Работил | саксофонист, цигулар, диригент, преподавател |
| Музикална кариера | |
| Стил | поп, джаз |
| Инструменти | саксофон, цигулка |
| Семейство | |
| Майка | Недялка Симеонова |
| Съпруга | Екатерина Симеонова |
| Деца | 3 |
Димитър Георгиев Симеонов, известен и с прякора си „Мончо“, е български саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият преподавател по саксофон в Консерваторията, автор на учебни помагала по специалността.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 май 1932 г. в София. Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в Царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка Недялка Симеонова. Баща му, Георги Димитров, е пианист.
Завършва музикалното училище в София 1951 г. и оттогава свири в „Джаза на младите“. В 1955 г. постъпва в Джаза на оптимистите и същата година завършва Музикалната академия. През 1960 г. е в Естрадния оркестър на Българско национално радио.
Свири в най-различни нашумели формации, работи в Сирия и Ливан. Основава оркестър „София“, където е диригент в продължение на 20 години. Има издадени седем учебни школи по саксофон.
Най-страшният ден в живота му е 21 декември 1971 г. Симеонов е заедно с много свои колеги от оркестър „София“ лети в злополучния самолет, който се разбива на летището в София и в който загива Паша Христова. Той е сред малкото оцелели. Колегите му го избират за ръководител на състава и той остава начело на формацията до края на съществуването ѝ през 1984 г.[2]
От 1984 г. става главен художествен ръководител на група „Сребърни звезди“ от естрада на армията. За 40 години творческа дейност има над 3000 концерта из цяла Европа. Редовен участник е в „Златният Орфей“ и „Мелодия на годината“.
Автор е на редица композиции, включително на пиесите Фантазия за камерен оркестър, сопран саксофон, флейта и пиано (посветена на майка му – проф. Недялка Симеонова), „Софийски хоризонти“ и др. За репертоара на ЕОБРТ пише инструментални парафрази на популярни песни. С аранжимента си на „Имам земя“ в изпълнение на Мария Нейкова печели награда от „Златният Орфей“.
От 1973 г. членува в Съюза на българските композитори. Същата година става член на Асоциацията на саксофонистите класици в град Бордо във Франция.
Като диригент на оркестър „София“ е правил много рецитали на „Златният Орфей“ с много български и чуждестранни изпълнители.
През 1955 г. се жени за Екатерина Симеонова (гримьор в Българската национална телевизия), с която има 62-годишен брак, трима синове, двама внуци и две внучки.
През юни 2018 г. музикантът представя своята автобиографична книга „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“.
Умира на 2 януари 2019 г. в София.[3]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1979 г. – юбилеен медал „100 години София“
- 1980 г. – Сребърна лира
- 1981 г. – 1300 години България
- 1982 г. – орден „Кирил и Методий“ първа степен
- 1985 г. – заслужил артист
- 2007 г. – Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци
- 2018 г. – Кристално огърлие от Съюза на българските музикални и танцови дейци
- 2018 г. – Почетен гражданин на София[4][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на Димитър Симеонов на сайта на Съюза на българските композитори
- ↑ Димитър Симеонов в „Джаз истории“ III: През 1964 г. започва легендарният път на Оркестър „София“, Светослав Николов, Джаз.фм, 02.02.2018, Последен достъп: 30.04.2019
- ↑ Димитър Симеонов от оркестър „София“ почина на 86 години, dnevnik.bg, 3 януари 2019 г.
- ↑ По предложение на радио Jazz FM Мими Николова и Димитър Симеонов бяха удостоени със званието „Почетен гражданин на София“, btv.bg, 10 октомври 2018 г.
- ↑ Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г., council.sofia.bg