ЦЪРКОВЕН  ХОР

До освобождението от турско робство в Разградската църква се е служело по старото църковно пеене - псалтикия. За първи път хорово църковно пеене се изпълнява от руски военни свещенници при военни молебени, литургии, панахиди и тържества. Основоположник на църковното хорово пеене в Разград е ПАВЕЛ С. КАРАКУЛАКОВ назначен като учител през учебната 1878-1879 г. Възпитаник на Болградската гимназия, с потекло от с.Шипка и с богати музикални заложби той въвежда в училището предмета "нотно пеене" и по този начин ограмотява музикално децата въпреки, че основният му предмет е математиката. При обучението му по музика той въвежда т.нар. "цифрена нотна система". Подбира ученици с добри певчески качества и за съвсем кратко време създава църковен хор. Още същата година на Коледа(Рождество Христово) хора огласява храма "Св.Николай", участвайки в празничната литургия. Хорът е бил съставен от около 20-24 хористи, предимно ученици. Първото изпълнение на хора пред разградчани е на Коледа (Рождество Христово) в празнична литургия в храм "Св. Николай" Църковното хоровото пеене се развива след назначаването на специален учител по пеене - руснака АЛЕКСЕЙ ВЛАДИМИРОВИЧ ШУЛЬГОВСКИЙ през 1884 година. Младият украинец - енергичен, деен, волев - умеел да разпалва околните и всички са били възхитени от своя учител и диригент. Хорът бил изключително стегнат, дисциплиниран и отлично звучащ ансамбил наброяващ 25-30 хористи на възраст от 12 до 26 години. Бил усвоен един добре подбран репертоар, включващ както църковни, така и светски песни, с което хористите бързо спечелили уважението и възторга на разградската публика. За по-сериозна музикална дейност след Шульговский може да се говори с назначаването за учител по пеене на 24-годишния НИКОЛАЙ ТЕОДОРОВ през учебната 1895-1896 г. Завършил Парижката консерватория, той притежава висока музикална култура, майсторски свирел на цикулка, композирал. За твърде кратко време успява да формира добър църковен хор, а също така създава градски мъжки хор от учители и младежи - любители. За жалост се разболява тежко и твърде млад, в разцвета на творческите си сили, умира. Следващите години църковният хор се ръководи от извесния разградски музикален педагог МАКСИМИЛИАН (МАКСИМ) ДИМИТРОВ СТОЯНОВ. От 1897 г. става учител по пеене в Разградската окръжна мъжка гимназия, а по късно през 1912/13 г. до края на преподавателската си дейност през 1928 г. - в Първа смесена прогимназия. Това са повече от 30 години отделени на музиката! Максим Стоянов още през 1896 г. съставя църковен хор от 40 хористи. Той прави добър подбор на гласовете и въпреки, че всяка година състава на хора се мени, се поддържа високо изпълнителско ниво. Този хор пее в църквата до 1904 г. На 01.05.1904 г. се учредява Разградско певческо дружество "Железни струни". Новосформираният хор (мъжки - четиригласен) започва да пее и в църквата "Св.Николай", като с това започва да изпълнява функциите не само на светски, но и на църковен хор. Този хор се дирижира от КОСТА Г. БЪРНЕВ от създаването му до юли 1915 г. Основателите на дружеството са се водили от благородната идея - безвъзмезно служене в името на музиката. Всички приходи от изнасяните концерти, пеенето в църквата, коледуване и пр., изцяло са постъпвали в касата на дружеството, като са били изразходвани за набавяне на богата нотна библиотека, закупуване на пиано и др. обществени цели. През 1907 г. хор "Железни струни" прераства в смесен хор. За първия концерт на смесения хор на 20 Януари 1907 г. в."Разградски новини" пише, че се е състоял от 70-80 жени и мъже и концертът е бил повече от блестящ. През Балканската война 1912-1913 г. Коста Бърнев служи като подпоручик и в боевете край Люлебургас е тежко ранен и по-късно умира. Започва Първата световна война и повечето мъже хористи са мобилизирани. През тези мъчителни години за кратък период от време се изреждат няколко диригента - ГАТЬО СПАТАРЕВ, СТЕФАН КУРТЕВ, ИВАН КОЧЕТОВ, СПИРИДОН МАРКОВ и др., които полагат усилия да съживят дейността на хора. По това време в Разград се установява СТЕФАН ВЪЛЧЕВ. Той привлича хористи от "Железни струни" и създава независим и постоянен църковен хор, който ръководи цели 17 години. Въпреки, че е без специално музикално образование, той придобива солиден църковно-певчески стаж, както от Николаевския хор в София, така и от Добри Христов и хор "Гусла" във Варна. За времето от 1919 до 1936 г. църковния хор, дирижиран от Стефсан Вълчев, разучава множество литургийни песнопения от композиторите: Добри Христовм Бортнянски, Архангелски, Гречанинов, Николаев, Ломакин, Ведел, Чайковски и др. С този богат репертоар хорът гостува в Плевен - 1924 г., Варна - 1925 г., София - 1926 г., Търново - 1928 г., Видин - 1930 г., Казанлък и Шипченския манастир - 1931 г., Кубрат - 1933 г. и др., обикновенно около 29 юни (Петровден). Следващият диригент на църковния хор е ЕВСТАТИ ДИМЧЕВ. От 1936 г. хор "Железни струни" започва отново да пее в църквата "Св.Николай", тъй като една значителна част от дотогавашнния хор се обособява в т.нар. "Народен хор". Евстати Димчев дирижира хора два пъри - веднъж от 1936 г. до 1939 г. и втори път от 1945 г. до 1948 г. След 1939 г. до 1943 г. диригент на хора в църквата става ИЛИЯ БЪРНЕВ. С възрожденски дух, с огромната си любов към музиката, ръководи хор"Железни струни" и църковния хор, а през 1922 г. дирижира първия концерт на създадения от него Разградски симфоничен оркестър - венец на неговия творчески живот. Негов приемник става ГЕОРГИ ИВАНОВ ВАЧЕВ, който е завършил музикалната академия в София със специалност цигулка и дирижиране. Дирижира хора към църквата "Св.Николай" още като ученик от 09 Ноември 1943 г. до 17 Август 1945 г. ГЕОРГИ ПОПЙОНКОВ ГЕНЧЕВ поема диригенството на смесения църковен хор от 1949 г. до 1952 г. По-късно става старши преподавател в духовната академия в София по църковно богословен ред и църковна музика, а неговата църковно-музикална дейност се продължава от учениците на Илия Бърнев - Райчо Василев (от 01 Октомври 1953 г. до Ноември 1954 г.) и Димо Халачев (от 1 Декември 1954 г. до 1 Септември 1955 г.) От 1955 г. диригент на хора към църквата "Св.Николай" е БОРИС ФИЛКОВ АТАНАСОВ, който до 1932 г. е редовен хорист и помощник-диригент . Като добър нотописен прави множество преписи на църковни хорови произведения. Под негово диригенство църковния хор съществува до началото на 1958 г. Може само да се съжалява, чв по него време все повече намалява ролята и значеннието на църковния хор. Пламъчето на църковната музика остава да гори единствено чрез братствения хор, ръководен продължително от ВАСИЛ ДИМИТРОВ и презвитера Надя Димитрова. Едва през 1992 г., с дирижирания от ДОБРОМИР ДОНЕВ дамски църковен хор, е възобновена старата музикална традиция. С нова сила се възражда църковния хор през 1994 г., когато става смесен - четиригласен с диригент КРАСЕН ЛЮБОМИРОВ ИВАНОВ. Той завършва хорово дирижиране при проф. Д. Русканов и оперно-симфонично диригенство при проф. Ив. Бакалов в БДК. При голям ентусиазъм на хора, в кратко време е разучена Златоустовата литургия от Добри Христов. В богослуженията църковният хор започва да участва в състав от 24 хористи. Наред със смесения хор съществува и ритуален дамски камерен хор, дирижиран от МИЛА ПЕНЕВА ИВАНОВА, възпитаник на АМТИ - Пловдив. На 15 и 16 Октомври 1994 г. Разградския църковен хор гостува на Троянския манастир, където взема участие в неделната литургия, отслужена от от.Кънчо Бояджиев. Това е първото по-сериозно изпълнение за новосформирания хор. След службата, игуменът на манастира епископ Нестор - един от големите познавачи на църковната музика, оценява високо изпълнението на хора. Освен до Троянския манастир, църковния хор осъществява редица други посещения на манастири и свети места, организирани от арх.наместник от. Кънчо Бояджиев.

Състав на църковния хор

Сопрани: Венета Йорданова, инж.Димитричка Ангелова, Лилия Якимова, Любка Стоянова, Маргарита Захариева, Русанка Йорданова, Северина Стоянова Алти: презвитера Боянка Бобева, Лиляна Чернишка, Женя Петрова, Мария КарадимоваПетра Младенова, Стоянка Митева, Цветелина Стоянова Тенори: отец Боян Бобев, Велеслав Михайлов, инж.Емил Марков, Николай Петров, етър Трифонов, инж.Росен Пенчев Баси: Иван Кръстев, Йордан Чернаев, Милуш Харалампиев, инж.Нивелин Йрданов, Стефан Харалампиев